размътил съм

Речник на българския език

1. размътил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

размътил съм е производна форма на размътя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. размътил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

размътил съм е производна форма на размътя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).