размъти

Речник на българския език

1. размъти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

размъти е производна форма на размътя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. размъти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

размъти е производна форма на размътя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. размъти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

размъти е производна форма на размътя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. размъти — повелително наклонение, ед. ч.

размъти е производна форма на размътя (повелително наклонение, ед. ч.).