размътило

Речник на българския език

1. размътило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

размътило е производна форма на размътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. размътило — мин. деят. св. прич. ср. р.

размътило е производна форма на размътя (мин. деят. св. прич. ср. р.).