размътили

Речник на българския език

1. размътили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

размътили е производна форма на размътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. размътили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

размътили е производна форма на размътя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).