обезпокоявало

Речник на българския език

1. обезпокоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпокоявало е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезпокоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпокоявало е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезпокоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезпокоявало е производна форма на обезпокоявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обезпокоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезпокоявало е производна форма на обезпокоявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).