бил е обезпокоявал

Речник на българския език

1. бил е обезпокоявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезпокоявал е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).