обезпокоявала е

Речник на българския език

1. обезпокоявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезпокоявала е е производна форма на обезпокоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезпокоявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезпокоявала е е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезпокоявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезпокоявала е е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).