обезпокоявал

Речник на българския език

1. обезпокоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпокоявал е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезпокоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпокоявал е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезпокоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезпокоявал е производна форма на обезпокоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезпокоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезпокоявал е производна форма на обезпокоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).