обезпокоявало си

Речник на българския език

1. обезпокоявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезпокоявало си е производна форма на обезпокоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезпокоявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезпокоявало си е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезпокоявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезпокоявало си е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).