обезпокоявало съм

Речник на българския език

1. обезпокоявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезпокоявало съм е производна форма на обезпокоявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезпокоявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезпокоявало съм е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезпокоявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезпокоявало съм е производна форма на обезпокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).