безпокояло

Речник на българския език

1. безпокояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безпокояло е производна форма на безпокоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безпокояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

безпокояло е производна форма на безпокоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).