безпокоил си

Речник на българския език

1. безпокоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безпокоил си е производна форма на безпокоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. безпокоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безпокоил си е производна форма на безпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).