безпокоил е

Речник на българския език

1. безпокоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безпокоил е е производна форма на безпокоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безпокоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безпокоил е е производна форма на безпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).