додявам

Речник на българския език

додя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

додя̀ваш, несв. и додѐя, св.; На кого. Разг. Досаждам, дотягам, омръзвам. Стига си ми додявал!

Грешни изписвания (3)

  • додявъм
  • дудявам
  • дудявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-дя-вам до-дя-ва-ме
2 лице до-дя-ваш до-дя-ва-те
3 лице до-дя-ва до-дя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-дя-вах до-дя-вах-ме
2 лице до-дя-ва до-дя-вах-те
3 лице до-дя-ва до-дя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-дя-вах до-дя-вах-ме
2 лице до-дя-ва-ше до-дя-вах-те
3 лице до-дя-ва-ше до-дя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице додявал съм додявала съм додявало съм додявали сме
2 лице додявал си додявала си додявало си додявали сте
3 лице додявал е додявала е додявало е додявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях додявал бях додявала бях додявало бяхме додявали
2 лице беше додявал беше додявала беше додявало бяхте додявали
3 лице беше додявал беше додявала беше додявало бяха додявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще додявам ще додяваме
2 лице ще додяваш ще додявате
3 лице ще додява ще додяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм додявал ще съм додявала ще съм додявало ще сме додявали
2 лице ще си додявал ще си додявала ще си додявало ще сте додявали
3 лице ще е додявал ще е додявала ще е додявало ще са додявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да додявам щяхме да додяваме
2 лице щеше да додяваш щяхте да додявате
3 лице щеше да додява щяха да додяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм додявал щях да съм додявала щях да съм додявало щяхме да сме додявали
2 лице щеше да си додявал щеше да си додявала щеше да си додявало щяхте да сте додявали
3 лице щеше да е додявал щеше да е додявала щеше да е додявало щяха да са додявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице додявал съм додявала съм додявало съм додявали сме
2 лице додявал си додявала си додявало си додявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице додявал съм додявала съм додявало съм додявали сме
2 лице додявал си додявала си додявало си додявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм додявал била съм додявала било съм додявало били сме додявали
2 лице бил си додявал била си додявала било си додявало били сте додявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да додявам щяла съм да додявам щяло съм да додявам щели сме да додяваме
2 лице щял си да додяваш щяла си да додяваш щяло си да додяваш щели сте да додявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм додявал щяла съм да съм додявала щяло съм да съм додявало щели сме да сме додявали
2 лице щял си да си додявал щяла си да си додявала щяло си да си додявало щели сте да сте додявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих додявал бих додявала бих додявало бихме додявали
2 лице би додявал би додявала би додявало бихте додявали
3 лице би додявал би додявала би додявало биха додявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-дя-вай до-дя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-дя-вал
непълен член до-дя-ва-лия
пълен член до-дя-ва-ли-ят
женски род до-дя-ва-ла
членувано до-дя-ва-ла-та
среден род до-дя-ва-ло
членувано до-дя-ва-ло-то
множествено число до-дя-ва-ли
членувано до-дя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-дя-вал
женски род до-дя-ва-ла
среден род до-дя-ва-ло
множествено число до-дя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род до-дя-ващ
непълен член до-дя-ва-щия
пълен член до-дя-ва-щи-ят
женски род до-дя-ва-ща
членувано до-дя-ва-ща-та
среден род до-дя-ва-що
членувано до-дя-ва-що-то
множествено число до-дя-ва-щи
членувано до-дя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

до-дя-вай-ки