додявало

Речник на българския език

1. додявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

додявало е производна форма на додявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. додявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

додявало е производна форма на додявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. додявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

додявало е производна форма на додявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. додявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

додявало е производна форма на додявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).