безпокоил
1.
безпокоил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
безпокоил
е производна форма
на безпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
безпокоил —
мин. деят. св. прич. м. р.
безпокоил
е производна форма
на безпокоя (мин. деят. св. прич. м. р.).