безпокоил

Речник на българския език

1. безпокоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безпокоил е производна форма на безпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безпокоил — мин. деят. св. прич. м. р.

безпокоил е производна форма на безпокоя (мин. деят. св. прич. м. р.).