безпокоели

Речник на българския език

1. безпокоели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

безпокоели е производна форма на безпокоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. безпокоели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

безпокоели е производна форма на безпокоя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).