безпокоило си

Речник на българския език

1. безпокоило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

безпокоило си е производна форма на безпокоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. безпокоило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

безпокоило си е производна форма на безпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).