безпокоило съм

Речник на българския език

1. безпокоило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

безпокоило съм е производна форма на безпокоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. безпокоило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

безпокоило съм е производна форма на безпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).