безпокоял

Речник на българския език

1. безпокоял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безпокоял е производна форма на безпокоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безпокоял — мин. деят. несв. прич. м. р.

безпокоял е производна форма на безпокоя (мин. деят. несв. прич. м. р.).