безпокояла

Речник на българския език

1. безпокояла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безпокояла е производна форма на безпокоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. безпокояла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

безпокояла е производна форма на безпокоя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).