безпокоила е

Речник на българския език

1. безпокоила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безпокоила е е производна форма на безпокоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. безпокоила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безпокоила е е производна форма на безпокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).