трескав

Речник на българския език

трѐскав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

трѐскава, трѐскаво, мн. трѐскави, прил.
1. Който има треска.
2. Който се извършва с голяма бързина и напрежение. Трескави приготовления.

Грешни изписвания (3)

  • трескъв
  • трескаф
  • трескъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. трес-кав
непълен член трес-ка-вия
пълен член трес-ка-ви-ят
ж. р. трес-ка-ва
членувано трес-ка-ва-та
ср. р. трес-ка-во
членувано трес-ка-во-то
мн. ч. трес-ка-ви
членувано трес-ка-ви-те