бледен

Речник на българския език

блѐден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

блѐдна, блѐдно, мн. блѐдни, прил.
1. За цвят на някои части от човешкото тяло — който е без естествена руменина. Бледно лице.
2. Който е слабо обагрен, не ярък. Бледна луна.
3. Прен. Неясен, незначителен, неизразителен. Бледен спомен.

Грешни изписвания (1)

  • бледин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бле-ден
непълен член блед-ния
пълен член блед-ни-ят
ж. р. блед-на
членувано блед-на-та
ср. р. блед-но
членувано блед-но-то
мн. ч. блед-ни
членувано блед-ни-те