жълт

Речник на българския език

1. жълт — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

жъ̀лта, жъ̀лто, мн. жъ̀лти, прил. Който има цвят на злато или вътрешност на яйце. Жълти цветя.
• Жълт печат. — Печат с булевардно, сензационно съдържание.
• Жълта раса. — Монголоидна раса.
• Имам жълто около устата. — Още съм много млад, неопитен.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. жълт
непълен член жъл-тия
пълен член жъл-ти-ят
ж. р. жъл-та
членувано жъл-та-та
ср. р. жъл-то
членувано жъл-то-то
мн. ч. жъл-ти
членувано жъл-ти-те

2. Жълт — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Връзки