побледнял

Речник на българския език

1. побледнял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побледнял е производна форма на побледнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побледнял — мин. деят. св. прич. м. р.

побледнял е производна форма на побледнея (мин. деят. св. прич. м. р.).