пожълтял

Речник на българския език

1. пожълтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожълтял е производна форма на пожълтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пожълтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

пожълтял е производна форма на пожълтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. пожълтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожълтял е производна форма на пожълтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. пожълтял — мин. деят. св. прич. м. р.

пожълтял е производна форма на пожълтея (мин. деят. св. прич. м. р.).