пръстен

Речник на българския език

1. пръ̀стен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пръстени, (два) пръстена, м.
1. Колелце от метал, дърво, кост и др. , което се надява на пръста и се носи като накит. Годежен пръстен.
2. Метален обръч за пристягане. пръстена, пръстено, мн. пръстени, прил. Който е направен от пръст, земя. Пръстен под.
Пръстен цвят. — Землист цвят.

Грешни изписвания (1)

  • пръстин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пръс-тен
непълен член пръс-те-на
пълен член пръс-те-нът
мн.ч. пръс-те-ни
членувано пръс-те-ни-те
бройна форма пръс-те-на
звателна форма

2. пръ̀стен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мн. пръстени, (два) пръстена, м.
1. Колелце от метал, дърво, кост и др. , което се надява на пръста и се носи като накит. Годежен пръстен.
2. Метален обръч за пристягане. пръстена, пръстено, мн. пръстени, прил. Който е направен от пръст, земя. Пръстен под.
Пръстен цвят. — Землист цвят.

Грешни изписвания (1)

  • пръстин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пръс-тен
непълен член пръс-те-ния
пълен член пръс-те-ни-ят
ж. р. пръс-те-на
членувано пръс-те-на-та
ср. р. пръс-те-но
членувано пръс-те-но-то
мн. ч. пръс-те-ни
членувано пръс-те-ни-те