диадема

Речник на българския език

диадѐма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. диадѐми, ж.
1. Женско скъпоценно украшение за глава с формата на корона.
2. Прен. Разг. Предмет за задържане на косата с форма на непълна окръжност.

Грешни изписвания (7)

  • деадема
  • деадемъ
  • деъдема
  • деъдемъ
  • диадемъ
  • диъдема
  • диъдемъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-а-де-ма
членувано ди-а-де-ма-та
мн.ч. ди-а-де-ми
членувано ди-а-де-ми-те
звателна форма