корона

Речник на българския език

коро̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. коро̀ни, ж.
1. Скъпоценен накит за глава с форма на венец, който се носи от монарх като символ на властта. Златна корона.
2. Прен. Носител на корона, монарх. Короната трябва да реши трудния въпрос.
3. Прен. Клоните на дърво. Дървото има хубава и богата корона. Слаба корона.
4. Накит за глава, даван на жена като награда на конкурс, карнавал, обикн. за красота. Короната на конкурса “Мис свят” беше спечелена от представителката на Швеция.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • коронъ
  • курона
  • куронъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ро-на
членувано ко-ро-на-та
мн.ч. ко-ро-ни
членувано ко-ро-ни-те
звателна форма