халка

Речник на българския език

халка̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. халкѝ, ж.
1. Малко метално колелце; брънка. Скъсана халка на синджир.
2. Годежен или венчален пръстен без украшения.
3. Само мн. В спорта — гимнастическа дисциплина, при която се изпълняват упражнения на висящи на въжета кръгли приспособления за хващане.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • халкъ
  • хълка
  • хълкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хал-ка
членувано хал-ка-та
мн.ч. хал-ки
членувано хал-ки-те
звателна форма —

Връзки