рамка

Речник на българския език

ра̀мка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. рамки, ж.
1. Метално, дървено, пластмасово и пр. приспособление с четвъртита или овална форма, към което се прикрепя нещо. Рамка на врата. Рамка на картина. Златна рамка.
2. Орнаменти, графически знаци и др. под. , които заобикалят печатан или писан текст, картина и др.
3. Спец. Повтарящи се думи, текстове, мотиви в началото и в края на художествено произведение.
4. Прен. Граница, предел, обсег на нещо. В рамките на тези дни на поезията ще излъчим победител.

Грешни изписвания (1)

  • рамкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рам-ка
членувано рам-ка-та
мн.ч. рам-ки
членувано рам-ки-те
звателна форма