граница

Речник на българския език

1. гра̀ница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гра̀ници, ж.
1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите на града.
2. Прен. Мислена линия, преграда между две явления. На границата между живота и смъртта.
3. Прен. Предел, допустима норма. Това минава всякакви граници на приличието.
прил. гранѝчен, гранѝчна, гранѝчно, мн. гранѝчни. Гранична застава. Гранична линия. Гранично явление.
Зад граница. — В чужбина.

Грешни изписвания (3)

  • гранеца
  • гранецъ
  • границъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-ни-ца
членувано гра-ни-ца-та
мн.ч. гра-ни-ци
членувано гра-ни-ци-те
звателна форма

2. Гра̀ница географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Гранеца
  • Гранецъ
  • Границъ