бразда

Речник на българския език

бразда̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. браздѝ, ж.
1. Дълъг недълбок ров в почвата, изоран с плуг или рало.
2. Следа като ивица по водна или мека повърхност. Бразда в снега. Лодката оставяше след себе си дълга бразда.
3. Разг. Струйка от пот, сълзи, кръв и др.; браздулица.
4. Разг. Бръчка или продълговата следа от рана.

Грешни изписвания (3)

  • браздъ
  • бръзда
  • бръздъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. браз-да
членувано браз-да-та
мн.ч. браз-ди
членувано браз-ди-те
звателна форма