метал

Речник на българския език

мета̀л — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мета̀ли, (два) мета̀ла, м. Химическо вещество (или сплав), което притежава блясък, ковкост, електропроводимост и топлопроводимост.
• Цветни метали. — Мед, никел и др.;
• Черни метали. — Чугун, стомана идр.; •Благородни метали. Злато, сребро, платина и др.;
• Тежки метали. — Злато, платина, желязо, олово и др.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • митал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-тал
непълен член ме-та-ла
пълен член ме-та-лът
мн.ч. ме-та-ли
членувано ме-та-ли-те
бройна форма ме-та-ла
звателна форма —

Връзки