оста̀тък
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. оста̀тъци, м.
1. Част от нещо, останала след ползването му като излишък. Остатъци от плат.
2. Само мн. Част, останала от нещо, което е съществувало по-рано. Остатъци от старо селище.
3. Останала част от нещо до завършването му. Ще прекараме остатъка от живота си заедно.
4. Спец. В математиката — величина, която се получава при невъзможност на делителя да се включи цяло число пъти в делимото. Десет се дели на пет без остатък.
1. Част от нещо, останала след ползването му като излишък. Остатъци от плат.
2. Само мн. Част, останала от нещо, което е съществувало по-рано. Остатъци от старо селище.
3. Останала част от нещо до завършването му. Ще прекараме остатъка от живота си заедно.
4. Спец. В математиката — величина, която се получава при невъзможност на делителя да се включи цяло число пъти в делимото. Десет се дели на пет без остатък.
Грешни изписвания (3)
- остатак
- устатак
- устатък
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ос-та-тък | |
|---|---|---|
| непълен член | ос-та-тъ-ка | |
| пълен член | ос-та-тъ-кът | |
| мн.ч. | ос-та-тъ-ци | |
| членувано | ос-та-тъ-ци-те | |
| бройна форма | ос-та-тъ-ка | |
| звателна форма | — | |