фас

Речник на българския език

фас съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

фа̀сът, фа̀са, мн. фа̀сове, (два) фа̀са, м.
1. Остатък от изпушена цигара; угарка. Пълен с фасове пепелник.
2. Жарг. Цигара. Дай един фас!

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фас
непълен член фа-са
пълен член фа-сът
мн.ч. фа-со-ве
членувано фа-со-ве-те
бройна форма фа-са
звателна форма