драскотина

Речник на българския език

драскотѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. драскотѝни, м. Следа от остър предмет върху повърхност. Масата е покрита с драскотини. Имам няколко драскотини по ръката.

Грешни изписвания (7)

  • драскотинъ
  • драскутина
  • драскутинъ
  • дръскотина
  • дръскотинъ
  • дръскутина
  • дръскутинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. драс-ко-ти-на
членувано драс-ко-ти-на-та
мн.ч. драс-ко-ти-ни
членувано драс-ко-ти-ни-те
звателна форма