избухлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
избухлѝва, избухлѝво, мн. избухлѝви, прил.
1. Който по характер е склонен да избухва 2 (в 7 знач.).
2. Който се взривява лесно. Избухлив газ.
същ. избухлѝвост, избухливостта̀, ж.
1. Който по характер е склонен да избухва 2 (в 7 знач.).
2. Който се взривява лесно. Избухлив газ.
същ. избухлѝвост, избухливостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (5)
- езбохлив
- езбухлив
- избохлив
- избохлиф
- избухлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-бух-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-бух-ли-вия | ||
| пълен член | из-бух-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | из-бух-ли-ва | ||
| членувано | из-бух-ли-ва-та | ||
| ср. р. | из-бух-ли-во | ||
| членувано | из-бух-ли-во-то | ||
| мн. ч. | из-бух-ли-ви | ||
| членувано | из-бух-ли-ви-те | ||