гневлив

Речник на българския език

гневлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

гневлѝва, гневлѝво, мн. гневлѝви, прил. Който лесно и бързо се гневи; избухлив, сприхав. Гневлив мъж.
същ. гневлѝвост, гневливостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • гнивлив
  • гневлиф
  • гнивлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гнев-лив
непълен член гнев-ли-вия
пълен член гнев-ли-ви-ят
ж. р. гнев-ли-ва
членувано гнев-ли-ва-та
ср. р. гнев-ли-во
членувано гнев-ли-во-то
мн. ч. гнев-ли-ви
членувано гнев-ли-ви-те