увлечен

Речник на българския език

1. увлѐчен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

увлѐчена, увлѐчено, мн. увлѐчени, прил.
1. Пристрастен, погълнат от нещо. Увлечен по музиката.
2. Силно влюбен. Увлечен по нея. Увлечен от любовта си.

Грешни изписвания (3)

  • овлечен
  • овлечин
  • увлечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ув-ле-чен
непълен член ув-ле-че-ния
пълен член ув-ле-че-ни-ят
ж. р. ув-ле-че-на
членувано ув-ле-че-на-та
ср. р. ув-ле-че-но
членувано ув-ле-че-но-то
мн. ч. ув-ле-че-ни
членувано ув-ле-че-ни-те

2. увлечен — мин. страд. прич. м. р.

увлечен е производна форма на увлека (мин. страд. прич. м. р.).