разпаля

Речник на българския език

1. разпа̀ля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

разпалиш, мин. св. разпалих, мин. прич. разпалил, св.вж. разпалвам.

Грешни изписвания (2)

  • разпалъ
  • ръзпаля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-па-ля раз-па-лим
2 лице раз-па-лиш раз-па-ли-те
3 лице раз-па-ли раз-па-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-па-лих раз-па-лих-ме
2 лице раз-па-ли раз-па-лих-те
3 лице раз-па-ли раз-па-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-па-лех раз-па-лех-ме
2 лице раз-па-ле-ше раз-па-лех-те
3 лице раз-па-ле-ше раз-па-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпалил съм разпалила съм разпалило съм разпалили сме
2 лице разпалил си разпалила си разпалило си разпалили сте
3 лице разпалил е разпалила е разпалило е разпалили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разпалил бях разпалила бях разпалило бяхме разпалили
2 лице беше разпалил беше разпалила беше разпалило бяхте разпалили
3 лице беше разпалил беше разпалила беше разпалило бяха разпалили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разпаля ще разпалим
2 лице ще разпалиш ще разпалите
3 лице ще разпали ще разпалят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разпалил ще съм разпалила ще съм разпалило ще сме разпалили
2 лице ще си разпалил ще си разпалила ще си разпалило ще сте разпалили
3 лице ще е разпалил ще е разпалила ще е разпалило ще са разпалили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разпаля щяхме да разпалим
2 лице щеше да разпалиш щяхте да разпалите
3 лице щеше да разпали щяха да разпалят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разпалил щях да съм разпалила щях да съм разпалило щяхме да сме разпалили
2 лице щеше да си разпалил щеше да си разпалила щеше да си разпалило щяхте да сте разпалили
3 лице щеше да е разпалил щеше да е разпалила щеше да е разпалило щяха да са разпалили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпалел съм разпалела съм разпалело съм разпалели сме
2 лице разпалел си разпалела си разпалело си разпалели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпалил съм разпалила съм разпалило съм разпалили сме
2 лице разпалил си разпалила си разпалило си разпалили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разпалил била съм разпалила било съм разпалило били сме разпалили
2 лице бил си разпалил била си разпалила било си разпалило били сте разпалили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разпаля щяла съм да разпаля щяло съм да разпаля щели сме да разпалим
2 лице щял си да разпалиш щяла си да разпалиш щяло си да разпалиш щели сте да разпалите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разпалил щяла съм да съм разпалила щяло съм да съм разпалило щели сме да сме разпалили
2 лице щял си да си разпалил щяла си да си разпалила щяло си да си разпалило щели сте да сте разпалили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разпалил бих разпалила бих разпалило бихме разпалили
2 лице би разпалил би разпалила би разпалило бихте разпалили
3 лице би разпалил би разпалила би разпалило биха разпалили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-па-ли раз-па-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-па-лен
непълен член раз-па-ле-ния
пълен член раз-па-ле-ни-ят
женски род раз-па-ле-на
членувано раз-па-ле-на-та
среден род раз-па-ле-но
членувано раз-па-ле-но-то
множествено число раз-па-ле-ни
членувано раз-па-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-па-лил
непълен член раз-па-ли-лия
пълен член раз-па-ли-ли-ят
женски род раз-па-ли-ла
членувано раз-па-ли-ла-та
среден род раз-па-ли-ло
членувано раз-па-ли-ло-то
множествено число раз-па-ли-ли
членувано раз-па-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-па-лел
женски род раз-па-ле-ла
среден род раз-па-ле-ло
множествено число раз-па-ле-ли

2. разпаля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разпаля е производна форма на разпалям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разпаля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разпаля е производна форма на разпалям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разпаля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разпаля е производна форма на разпалям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).