разпалел

Речник на българския език

1. разпалел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпалел е производна форма на разпаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпалел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпалел е производна форма на разпаля (мин. деят. несв. прич. м. р.).