разпали

Речник на българския език

1. разпали — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разпали е производна форма на разпаля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разпали — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разпали е производна форма на разпаля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разпали — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разпали е производна форма на разпаля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разпали — повелително наклонение, ед. ч.

разпали е производна форма на разпаля (повелително наклонение, ед. ч.).