разпалило

Речник на българския език

1. разпалило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпалило е производна форма на разпаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпалило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпалило е производна форма на разпаля (мин. деят. св. прич. ср. р.).