разпалил

Речник на българския език

1. разпалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпалил е производна форма на разпаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпалил — мин. деят. св. прич. м. р.

разпалил е производна форма на разпаля (мин. деят. св. прич. м. р.).