шумен

Речник на българския език

1. шу̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

шу̀мна, шу̀мно, мн. шу̀мни, прил.
1. Който създава шум. Шумни ученици. Италианците са шумни хора.
2. Който е изпълнен или съпроводен с шум. Шумен разговор. Шумно веселие.
3. Прен. Който вдига голям шум в обществото; нашумял. Шумна премиера.
нареч. шу̀мно.

Грешни изписвания (1)

  • шумин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. шу-мен
непълен член шум-ния
пълен член шум-ни-ят
ж. р. шум-на
членувано шум-на-та
ср. р. шум-но
членувано шум-но-то
мн. ч. шум-ни
членувано шум-ни-те

2. Шу̀мен географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Шумин