креслив

Речник на българския език

креслѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

креслѝва, креслѝво, мн. креслѝви, прил.
1. Който е пронизителен, неприятно рязък за слуха. Креслив глас.
2. Който е склонен да крещи, да говори високо, да избухва. Креслив човек. Кресливи съседи.

Грешни изписвания (3)

  • крислив
  • креслиф
  • крислиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. крес-лив
непълен член крес-ли-вия
пълен член крес-ли-ви-ят
ж. р. крес-ли-ва
членувано крес-ли-ва-та
ср. р. крес-ли-во
членувано крес-ли-во-то
мн. ч. крес-ли-ви
членувано крес-ли-ви-те