настоя̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
настоя̀телна, настоя̀телно, мн. настоя̀телни, прил.
1. Който изразява настояване.
2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен.
същ. настоя̀телност, настоятелността̀, ж.
1. Който изразява настояване.
2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен.
същ. настоя̀телност, настоятелността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- настоятелин
- настоятилен
- настоятилин
- настуятелен
- настуятелин
- настуятилен
- настуятилин
- нъстоятелен
- нъстоятелин
- нъстоятилен
- нъстоятилин
- нъстуятелен
- нъстуятелин
- нъстуятилен
- нъстуятилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | нас-то-я-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | нас-то-я-тел-ния | ||
| пълен член | нас-то-я-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | нас-то-я-тел-на | ||
| членувано | нас-то-я-тел-на-та | ||
| ср. р. | нас-то-я-тел-но | ||
| членувано | нас-то-я-тел-но-то | ||
| мн. ч. | нас-то-я-тел-ни | ||
| членувано | нас-то-я-тел-ни-те | ||