динамичен

Речник на българския език

динамѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

динамѝчна, динамѝчно, мн. динамѝчни, прил.
1. Който се основава на законите на динамиката.
2. Който е изпълнен с движение и напрежение. Динамично време.
3. За човек — енергичен, действен, активен.
същ. динамѝчност, динамичността̀, ж.
Динамичен стереотип. — Комплекс от рефлекси, които обуславят действията и реакциите на човешкия организъм.
Динамично ударение.Спец. В езикознанието — ударение, при което ударената сричка се изговаря с по-голямо напрежение и с по-голяма сила на издишвания въздух от неударените.

Грешни изписвания (7)

  • денамичен
  • денамичин
  • денъмичен
  • денъмичин
  • динамичин
  • динъмичен
  • динъмичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-на-ми-чен
непълен член ди-на-мич-ния
пълен член ди-на-мич-ни-ят
ж. р. ди-на-мич-на
членувано ди-на-мич-на-та
ср. р. ди-на-мич-но
членувано ди-на-мич-но-то
мн. ч. ди-на-мич-ни
членувано ди-на-мич-ни-те